Един от най-старите и известни манастири около София, само на около седем километра североизточно от столицата, е ОбрадовскиятСвети Великомъченик Мина”. Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон (Гърция), получавали своеобразни “визи”.

През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията.
През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода.
Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на Свети великомъченик Мина . Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.