104

 

Село Локорско

Местонахождение

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 км от София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина — Драгунът (1110 м). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни. 

Кратка историческа справка

От незапомнени времена селото е прикътано в южните скути на Стара планина. Една легенда разказва, че Локорско на езика на траките означава селище, разположено на слънчевата страна на планината. Чешките археолози братя Шкорпил ни връщат хилядолетия назад в историята на селото. В книгата си „Могили" те са описали сечива, намерени на територията на Локорско още от каменната епоха.

Паметник на Самоковската живописна школа е църквата „Св. Николай”. Построена е в началото на ХІХ век през1834 г. Иконите са от Димитър Зограф, а стенописите от Коста Вальов.

Локорско със своето местоположение е било едно типично възрожденско селище. През бунтовната1876 г. в състава на четата на Христо Ботев е включен комитата Илия Лазаров Джагаров от Локорско. Братята Михаил и Пежо Лимборови са доброволци в Сръбско-турската война от1876 г. По-късно Михаил Лимборов е опълченец от VI опълченска дружина и участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. Селище с богато минало, с будни българи, с поети като Христо Витков и Ботевият четник Илия Джагаров, на когото признателните локорчани издигат паметник в цял ръст близо век по-късно.

Селото е разположено в южните склонове на Стара планина.
По предания името на селото е от тракийски произход. “ Локорско “ на езика на траките означава селище, разположено на слънчевата страна на планината.Край селото са открити сечива още от каменната епоха.
Черквата “ Св.Никола “ е построена в началото на 17 век на мястото на стара църква от римско време. Споменава се , че в селото е идвал Васил Левски и в къщата на Поп Стоил е основал революционен комитет.
През епохата на Възраждането в Локорско има килийно училище/ около 1830 г. /
След освобождаването от турско робство населението на Локорско достига 1300 жители.Благоустрояването на Локорско започва в далечната 1920г. до наши дни.
Видни Локорчани :
- Стойчо Божинов , Стоян Стойчев , Христо Витков , Георги и Борис Недялкови – учители.
- Илия Лазаров Джагаров – единствения Ботев четник от Софийско.
- Михайл и Петко Лимброви – участвали в сръбско – турската война.
- Акад. Дончо Костов – световно известен учен
- Воин Божинов , Христо Несторов и Любен Симеонов – Професори.
- Ген. Любчо Тошков , полковници Тодор Спасов , Владо Тодораков , Радой Кръстев и др. Всички офицери от бълг.армия.
- О. з. ген.Борис Тошков – партизанин от бригада “Чавдар”

Забележителности

- Музей
- Костница – паметник на загиналите партизани
- Къща-музей на акад. Дончо Костов
- Паметник на акад. Дончо Костов
- Параклис “ Св.Спас“
- Църквата “ Св.Николай “- паметник на културата
- Оброчище “ Св. Илия “
- Водопадите /бентове / на река Локорска

  Забележка!

На картата са отбелязани забележителности известни ни до момента.  Ако има неточности в картата или списъка, или имате информация за обекти които не са ни известни, моля изпратете на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или натиснете тук за връзка с администратора. 
Предварително Ви благодарим.
Ако се открие информация за други обекти, те ще бъдат допълнително отбелязани.